Disability cricket being developed in Bulgaria

Wed, Jan 25, 2012 9:39 PM
Disability cricket being developed in Bulgaria
Rehman showing the children
Bulgarian Cricket Federation (ICC Affiliate Member) have been delivering a Disability Development Programme which is making life changes to young children who have a disability in Bulgaria.

Lead Coach Saif Rehman and support Coach Dimitrinka Slavtcheva are working with The Foundation ‘Kids with Developmental Problems’ Medical Centre in Sofia to introduce cricket to young children. The day-care centre has been established by a group of parents to support children suffering from cerebral palsy with attendant sensory damages, epileptic syndrome and learning disabilities.

The first training was on January 12, 2012 and the group consisted of 3 boys and 2 girls aged 6-14 years old. Rehman explains, “They are currently having physiotherapy but none of them had played any sport before; the only sports offered at the centre were swimming and horse riding. At the first practice most of the children had difficulties in holding the ball and almost no ability to throw, however there was great motivation to learn in executing the tasks after three practices, there was considerable improvement.”

The development programme has also supported children with physical disabilities. The coaching team have been able to deliver sessions to children who are in a wheel chairs. A mixture of table cricket and small games made it possible for all children to enjoy the game of cricket. “The programme has received a lot of support and positive feedback from the support staff and the parents. The children from the daycare centre have asked for the cricket to continue and parents and support staff have expressed interest in joining to continue the programme” comments Rehman.

The programme has been so successful the coaching team is looking to start working with a group of children with Autism and visual impairments in order to get more juniors involved at this level. At the moment the coaching team is contacting several other day centers as well as a state-governed institution with an offer to teach special cricket.

There has been great coverage across Bulgaria for this latest venture as Rehman says, “Most of all we would like to help the children with special needs, to provide them with an alternative to their physiotherapy – the participation in sport activity with their peers. The most watched TV station in Bulgaria has approached us to make reportage in their evening news,” concludes Rehman.

Chris Porter , ICC Europe Development Officer and ECB Visual Impaired National Coach is delighted with the programme. „Saif approached me via email a couple of months ago and I was very impressed with the plan which was very clear and his passion and motivation to develop this disability programme was clear to see.

“Disability Cricket is just starting in Europe we have pockets of activity in Ireland, Guernsey, Scotland and Germany. We are current working with a number of organisations to support disability cricket in Europe. The future looks very promising for disability cricket in Europe,” concludes Porter.

For more information about disability cricket in Europe please visit the ICC Europe Website.

Крикет за деца със специални нужди

Крикетът е английска игра, изключително популярна както във Великобритания така и във всички държави, бивши колонии на Британската империя (Австралия, Нова Зеландия, Индия, Пакистан, Бангладеш, Шри Ланка, Южна Африка и др.). Това е един от най-старите спортове, за който има данни още от 16 век, а повечето от правилата познати и до днес са приети през 18 век. Първият официален крикет мач е изигран през 1728 г. В България, крикетът започва да се практикува официално от 2000 г., а през 2003-2004 г. се създава и Българската крикет федерация. В момента има активни няколко клуба по крикет, национален мъжки отбор, провеждат се тренировки с жени и деца.

Също така крикетът е спорт, който позволява да бъде адаптиран и да бъде практикуван и от деца със специални нужди. По-долу са изброени няколко варианта, с които ще се започне работа с децата, посещаващи Медицински център „Деца с проблеми в развитието”.

Крикет на количка и крикет с родители/приятели

Дете, седящо в количка, хвърля топка на разстояние от 5 до 10 метра, като има за цел да уцели „уикет” („вратичка”). Вратичката се пази от друго дете, което посреща топката с бухалка и се реализират точки. Вариант, в който родители/приятели са включени в играта: „Крикет с родители/приятели” => те хващат топките и ги подават на играещите деца.

Крикет на маса

Може да се практикува от деца с церебрална парализа, на колички, с трудна координация и др. Правила на игратаедно дете пуска топка на масата, друго дете отклонява топката с хилка, и в зависимост от посоката и разстоянието, което топката достига, се печелят различни точки (2, 4 или 6). Ако детето няма разбиране за броене и за акумулирне на точки, може да се използва система с картинки  (2-4-6 ябълки и др.). Това мотивира детето да играе повече и да се стреми да прави повече точки (или да събира повече картинки).

Играенето на крикет на маса може да помогне в следните области:

-          работа в екип (като отбор), координация, самочувствие, комуникативни умения, физическо и умствено развитие;

-          физическо развитие – контрол на движенията, нови умения и техники;

-          психологически ползи – самоуважение, тактически умения и осъзнаване;

-          научаване да се брои, както и следене правилата на играта (‘съдийство’) и др.

Крикет за незрящи деца

Този вид игра е с правила, почти същите като на стандартния крикет. В отбора може да играят деца с различна степен на слепота. Едно дете хвърля топка в посока към „уикета” („вратичка”), където друго дете държи бухалка и се стреми да удари топката. В зависимост от посоката и разстоянието, което ударената топка достига се печелят точки. Топката, с която се играе издава звук при хвърляне и удряне.

Тренировките ще се провеждат от треньора на националния отбор по крикет Саиф-ур Рехман и капитана на женския отбор Димитринка Славчева по специална методика за деца с проблеми и ще се предоставят безплатно.

Здравейте, приятели на МЦ „Деца с проблеми в развитието“.

 

Нашият съботен празник „Да посрещнем заедно Цветница“ мина много добре и за съжаление изключително бързо.

Имахме си от всичко – и усмивки, и игри, и почерпка, и веселби. Но най-голямата ни радост бяха децата, които за пореден път ни доказаха, че „интеграция“ е просто скучна, неразбираема дума. Те се забавляваха заедно и за тях нямаше значение дали някой има проблем в развитието или не.

Много хора ни подкрепиха и финансово, благодарение на което ще дообзаведем стаята на дневната група.

Получи се толкова добре, защото всичко беше подготвено с много любов и ентусиазъм.

Вече мислим за следващото парти:))

До нови срещи.

Медицински център „Деца с проблеми в развитието”  организира

група за интензивна терапия на деца

с церебрална парализа и изоставане в двигателното и интелектуално развитие.

След направени преглед от лекар и обследване от клиничен психолог се изработва рехабилитационна програма за месеца, съобразена с потребностите и възможностите  на детето, включваща индивидуални и групови занимания със специални педагози, логопеди, рехабилитатор – ерготерапевт, Монтесори терапевт, арт – терапевт, кинезитерапевти.

Продължителността на дневния престой зависи от поставените цели и капацитета на детето.

Окончателно решение за приемане на  децата в групата се взема от диагностичния екип на Центъра след обсъждане с родителите.

Д-р Миланова: Децата с проблеми в развитието са деца като всички останали


За децата със затруднения в развитието и проблемите с които се сблъскват те и техните семейства у нас, за големите борби и малките победи специално за puls.bg разказва д-р Даниела Миланова – управител на Медицински център „Деца с проблеми в развитието”.

Медицински център „Деца с проблеми в развитието” е проект на фондация със същото име, създадена от родители на деца с церебрална парализа. Центърът е уникален за страната, защото е изграден като родителска инициатива, с личен труд и средства, с помощ от приятели и спонсори. Това определя и по-различният стил на работа. Родителите поканиха уважавани от тях специалисти, сформира се рехабилитационен екип и през лятото на 2009 г. Центърът прие първите деца.

За тази една година ние- специалисти и родители, създадохме един дом, в който децата идват с огромно желание, приемат терапиите като игра и се забавляват с приятели.
 

След тази една година работа обаче аз се питам дали проблемите в развитието са основния проблем на нашите деца, или има други, тревожни неща и какво правим ние, възрастните – решаваме ли ги или ги задълбочаваме?

Под понятието деца с проблеми в развитието разбираме деца със затруднения в двигателен, интелектуален, говорен аспект, с поведенчески и обучителни трудности. Това са деца с церебрална парализа, генетични заболявания, аутизъм, състояния след травми на главен и гръбначен мозък, сколиоза, координационни смущения, сензорно интегративна дисфункция,генерализирани разстройства на развитието, специфични обучителни трудности, хиперактивност с или без дефицит на вниманието, емоционално-поведенчески проблеми, разстройства в психологичното развитие

Въпреки различията, има някои общи неща, валидни за всички деца.
 

На първо място – проблемът на детето е проблем на цялото семейство.

Животът на всеки член на семейството се променя, променят се приоритети, появяват се нови въпроси за решаване – финансови, организационни. 

Когато установят, че детето има проблем, в родителите се пораждат много въпроси, на които обикновено няма кой да отговори. Започва лутане от кабинет на кабинет, няма стройна организация в здравеопазването ни по отношение децата с увреждания, здравната култура на населението е ниска.

В повечето случаи се започва някакво лечение, което в момента се рекламира или по препоръка на познат, губи се ценно време, което с нищо не може да се компенсира. А най-ефикасният метод е рано приложеният метод – при повечето състояния решаваща е първата година от живота на детето. За съжаление при по-голямата част от децата тази първа година се пропуска.

Изключително важно е родителите да получат нужната информация – какъв тип е увреждането, променя ли се с времето и как, какви са възможните вторични проблеми, какви доказано ефективни лечебни практики съществуват. Това ще им помогне да вземат най-правилното решение за своето дете, съобразно индивидуалните му особености и ситуацията в семейството. Това е и една от основните насоки, в която работим.

Главна цел на работата ни, естествено, са децата със затруднения, подобряване качеството им на живот. Най-важна задача в тази посока е постигане на самостоятелност и физическа независимост на детето. Нужно е своевременно поставяне на диагноза, определяне на проблемите, анализ на възможностите и на ограниченията на всяко дете и на тази база ранни и адекватни терапевтични интервенции Това се получава само когато се работи в екип – всички специалисти, имащи отношение към проблемите в развитието на децата и родителите като 24-часови терапевти.

Професионално отношение и прилагането на методики на работа, утвърдени в световната практика е едната страна на успешния модел на работа. Другото не по-малко важно нещо е отношението към детето.

На детето трябва да се гледа като на цялостна личност, с нужното уважение и зачитане. Децата с увреждания са просто деца като всички останали, със същите социални нужди като своите връстници. Те имат потребност от приятели, от среда, да бъдат оценени. Хората около тях понякога осъзнават, а понякога не, че имат неправилно отношение, но не знаят как трябва да постъпят. Еднакво вредни са и пренебрежението, и свръхобгрижването.

Не на последно място слагам подпомагането социалната интеграция на децата и социалните контакти на семействата. До преди няколко години децата с увреждания бяха като затворници в собствените си домове, не излизаха, не общуваха с връстници, семействата живееха в изолация.

Напоследък се отчита една промяна на обществената нагласа, възможност да се говори за проблемите.

Освен това не бива да се забравя, че независимо от проблемите, детството е само един кратък период от живота, който не се повтаря. Затова грижите на възрастните и провежданите терапии могат да се адаптират така, че да носят положителни емоции.

В работата си залагаме на тези основни принципи, които са доказали ефективноста си по света и се радваме на всяка малка победа на нашите деца.

Уважаеми родители,

на 10 октомври 2009, събота , от 10:00 часа в информационната зала на центъра ще се състои родителска среща.
Екипът на медицинския център ще ви представи структурата си, както и идеите си за настоящата работа и предстоящото развитие. Ще имате възможност да зададете въпросите си и да изкажете мнението си.
С присъствието си ще засвидетелствате вашата съпричастност към работата на центъра и подкрепа към екипа му.

Очакваме ви!

Екипът на Медицински център „Деца с проблеми в развитието“

Brain Gym е американски израз и означава гимнастика на мозъка.

Това е метод, развит от д-р Пол Деннисон, за подобряване на способностите ни за учене. Тази гимнастика на мозъка се базира на знанията и опита на кинезиологията, психологията на ученето, изследването на мозъка и китайското учение за меридианите.
Brain Gym е една поредица от 26 двигателни упражнения, с които се предизвиква активиране на определени области в кората на мозъка. По този начин се развиват нашите способности да се учим, да мислим и да се движим .  

Brain Gym упражнения помагат на всеки от нас да постигне максимално добри резултати в ежедневието.

Поради това тези упражнения са много подходящи за :

·    деца в ранна възраст, за да се стимулира развитието на мозъка им ,
·    деца в ученическа възраст, за да се облекчат в процеса на ученето, особен ефект има при деца с дислексия (дисграфия и дискалкулия)
·    деца с двигателни проблеми, за подобряване на координацията ,
·    юноши , за по-добро справяне с проблемите на развитието в тази възраст ,

Какво се постига с Brain Gym ?

По-добра съвместна работа на двете полукълба на мозъка
Премахване на енергийните блокади
Намиране на нови пътища на решение и положително развитие
Подобряване на постиженията в училище.
Подобряване на стойката на тялото

Какво представлява сензорната интеграция (СИ)

Това е способността да се възприема информация посредством сетивата (докосване, движение, вкус, обоняние, зрение и слух), да се свързва с вече наличната информация – памет и знания, съхранявани в мозъка и възпроизвеждането на осмислен отговор.

Общата теория за СИ и лечението на сензорните нарушения е създадена от д-р Джийн Айрис, базиранa на задълбоченото изучаване на неврологичните науки, както и на онези, свързани с физическото развитие и невромускулните функции.

Основни видове сензорни дисфункции

Сензорно интегративната дисфункция (СИД) е блокиране и неправилно разпределение и препредаване на сензорната информация в мозъка, при което определени участъци от мозъка не са в състояние да получат онази информация, от която имат нужда, за да функционират нормално.

Съществуват няколко вида нарушение в преработката на сензорната информация, всеки от тях води до различен вид поведенчески и сензорни модели. Ето и най-разпространените поведенчески модели.

1.      Деца, избягващи сензорен стимул – някои деца с нарушение в преработката на сензорната информация имат свръхотговори към усещанията. Тяхната нервна система възприема прекалено лесно и интензивно и те се чувстват като че ли постоянно са бомбардирани от информация. Ето защо тези деца често имат отбягващ или борбен отговор на стимулите, състояние което се нарича сензорна защита. Такива деца се опитват да избягват или намалят усещанията – избягват да бъдат докосвани или имат предпочитания към определени материи за дрехи. Тези деца може да:

  • Отговарят на докосване с агресия или отдръпване;
  • Да се страхуват от движение или височини, да им става лошо от това;
  • Да са много внимателни или да нямат желание да рискуват или пробват нови неща;
  • Да се чувстват дискомфортно в шумна или претоварена обстановка;
  • Да са придирчиви към храни и/или да са свръхчувствителни към миризмите на храната.

Тези деца може да се диагностицират като деца със сензорна свръхреакция.

2.      Деца, търсещи сензорен стимул – нервната система на тези деца не винаги разпознава сензорната информация, която достига до мозъка. В резултат на това те се нуждаят от сензорна стимулация. Те може да търсят непрестанно стимулация или по-интензивен или продължителен сензорен опит, като например продължително ходене или участие в екстремни дейности. Ето описание на поведението на тези деца:

  • Хиперактивност;
  • Не обръщат внимание на докосване, на болка, или пипат околните често или грубо (което се възприема като агресивно поведение);
  • Участие в опасни дейности (катерене на високо);
  • Радват се на звукове, които са прекалено силни.

Тези деца може да се диагностицират като деца със сензорна хипореактивност.

3.      Проблеми с моторните умения – други деца с проблем в преработката на сензорната информация имат проблеми в планирането и извършването на нови действия. Основно имат трудности с формирането на цел или идея или развитието на нови моторни умения. Често тези деца са тромави, непохватни. Тези деца може да имат:

  • Лоша фина моторика (писане);
  • Лоша груба моторика (ритане, хвърляне на топка);
  • Трудности с имитацията на движения;
  • Трудности с балансирането, координирането на движенията и билатералната координация;
  • Предпочитания към познати дейности или игри (например подреждане на играчките);
  • Предпочитания към спокойни игри (гледане на телевизия, четене на книги, игра на компютър).

Терапия на СИД

В специално подготвена за целта среда, на детето се дава възможност да трупа богат сетивен опит, който то да осмисля, като се акцентира на вестибуларния, проприоцептивния и тактилен опит

Какво представлява Терапията на СИД

С помощта на терапевта детето стига до успеха, което от своя страна развива самочувствието и самостоятелността.

Това е необходимо, за  да се постигне оптималната мотивация, което от своя страна води до подобряване на учебните резултати.

Терапията е съобразена с индивидуалните възможности на детето и е ориентирана към неговите потребности.

Цел на терапията

Цел на терапията е да се постигне добро възприятие и преработка на собствените възприятия, както и на равновесието и тактилните усещания, свързани с всички други сетива като база за икономично учене. Стимулите подпомагат детето да работи активно и да изследва света, като така по този начин оформя една зряла и ефективна организация на процесите в ЦНС.

Монтесори терапията се основава на принципите и практиката на класическата Монтесори педагогика. Децата, които имат проблеми в развитието, имат нужда от подкрепа и стимулиране, за да могат да развиват заложения у тях потенциал. Чрез Монтесори терапията детето:

- се учи да мисли и да открива новите неща само или с помощта на терапевта

- постгепенно изгражда самочувствие, самостоятелност и независимост

- развива и усъвършенства двигателни си умения, както в сферата на грубата, така и на фината моторика

- получава основите за едно ефективно академично обучение

- учи се да общува, да иска и да получава помощ, да бъде търпеливо и толерантно

ОСНОВНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ НА МЕТОДА НА МОНТЕСОРИ СА

- специално подготвена заобикаляща среда

- дидактически материали

- самостоятелни решения

- обучени терапевти

СПЕЦИАЛНО ПОДГОТВЕНА ЗАОБИКАЛЯЩА СРЕДА

- организиране на специално подготвеното учебно – терапевтично пространство

- съдържанието й съответства на естествените психологически потребности на детето.

- детето попива всичко от средата, в която се намира и тази среда влияе при формирането на чувството му за ред. Въз основа на външния ред детето изгражда своя вътрешен ред. Това става в резултат на приобщаването, обръщането на външния ред във вътрешен.

Основен „инструмент” в работата са специално разработените

МОНТЕСОРИ – МАТЕРИАЛИ

- Те са привлекателни и прости по предназначение и притежават контрол на грешките, т.е. ролята на възрастния е само да насочва детето при нужда

- Основният принцип на Монтесори терапията и педагогика  е „Помогни ми сам да го направя”

- Всеки материал е ключ към опознаване на света. Той се явява еталон, който в последствие детето пренася в света, който го заобикаля

Основните раздели и материали са разпределени в следните зони

ПРАКТИЧЕСКИ ЖИВОТ

- Упражненията учат детето да се грижи за себе си и за околната среда.

- Това му помага да стане независимо, самостоятелно и по-лесно да се интегрира в широката социална среда – детска градина, училище, различни обучителни групи.

- Стимулират търпението, устойчивостта и концентрацията на вниманието. Чрез прости логически алгоритми при работа с материалите се развива мисленето.

- Стимулира се развиването на грубата и фината моторика, зрително-моторната координация, обогатя се речниковия запас с понятия и лексика от ежедневието.

- Всичко, което развива движението на ръцете, се явява подготвителен етап преди писането, четенето и математическата абстракция. Според Мария Монтесори „ръката е орган на човешката интелигентност”

СЕТИВЕН МАТЕРИАЛ

- задава цел, подреденост и структура на обучението.

- Стимулират се всички сетива и по конкретен и осезаем начин се овладяват абстрактни понятия като „малко – голямо, високо – ниско, леко – тежко, топло – студено” и мн.др. Изучават  се геометрични форми и фигури, развива се пространствената ориентация, изграждат се праксисни умения и модели.

- материалите са дидактически и позволяват на детето да види собствените си грешки и да ги поправи (самоконтрол)

ЕЗИК

- в езиковата зона детето получава възможност да разшири своя запас от думи,

- да се запознае с буквите

- да се научи да съставя думи с помощта на подвижна азбука

- да чете

МАТЕМАТИКА

- съдържа всички необходими материали, за да може детето да се научи да събира, изважда, да умножава и дели, да може да брои

- да получи конкретни знания за връзката между количество и символ.

ХУМАНИТАРНИ НАУКИ

(космическо възпитание)

Тук детето получава цялостна картина за света

- запознава се с природата,

- с основите на естествените науки.

РОЛЯТА НА МОНТЕСОРИ ТЕРАПЕВТА

- да окуражава нормалния стремеж на детето към независимост и самостоятелност, да поддържа чувството му за самоуважение и самодисциплина,

- да помага на децата да се научат да наблюдават, да задават въпроси, да проучват независимо своите идеи;

- да създава удоволствие от ученето и работата

Монтесори терапията може да помогне на деца с проблеми в двигателното развитие, с нарушения в познавателната сфера, с обучителни трудности, с различни хромозомни и генетични синдроми, с поведенчески проблеми, сензорни дефицити и много други заболявания или проблеми в развитието.