Д-р Миланова: Децата с проблеми в развитието са деца като всички останали


За децата със затруднения в развитието и проблемите с които се сблъскват те и техните семейства у нас, за големите борби и малките победи специално за puls.bg разказва д-р Даниела Миланова – управител на Медицински център „Деца с проблеми в развитието”.

Медицински център „Деца с проблеми в развитието” е проект на фондация със същото име, създадена от родители на деца с церебрална парализа. Центърът е уникален за страната, защото е изграден като родителска инициатива, с личен труд и средства, с помощ от приятели и спонсори. Това определя и по-различният стил на работа. Родителите поканиха уважавани от тях специалисти, сформира се рехабилитационен екип и през лятото на 2009 г. Центърът прие първите деца.

За тази една година ние- специалисти и родители, създадохме един дом, в който децата идват с огромно желание, приемат терапиите като игра и се забавляват с приятели.
 

След тази една година работа обаче аз се питам дали проблемите в развитието са основния проблем на нашите деца, или има други, тревожни неща и какво правим ние, възрастните – решаваме ли ги или ги задълбочаваме?

Под понятието деца с проблеми в развитието разбираме деца със затруднения в двигателен, интелектуален, говорен аспект, с поведенчески и обучителни трудности. Това са деца с церебрална парализа, генетични заболявания, аутизъм, състояния след травми на главен и гръбначен мозък, сколиоза, координационни смущения, сензорно интегративна дисфункция,генерализирани разстройства на развитието, специфични обучителни трудности, хиперактивност с или без дефицит на вниманието, емоционално-поведенчески проблеми, разстройства в психологичното развитие

Въпреки различията, има някои общи неща, валидни за всички деца.
 

На първо място – проблемът на детето е проблем на цялото семейство.

Животът на всеки член на семейството се променя, променят се приоритети, появяват се нови въпроси за решаване – финансови, организационни. 

Когато установят, че детето има проблем, в родителите се пораждат много въпроси, на които обикновено няма кой да отговори. Започва лутане от кабинет на кабинет, няма стройна организация в здравеопазването ни по отношение децата с увреждания, здравната култура на населението е ниска.

В повечето случаи се започва някакво лечение, което в момента се рекламира или по препоръка на познат, губи се ценно време, което с нищо не може да се компенсира. А най-ефикасният метод е рано приложеният метод – при повечето състояния решаваща е първата година от живота на детето. За съжаление при по-голямата част от децата тази първа година се пропуска.

Изключително важно е родителите да получат нужната информация – какъв тип е увреждането, променя ли се с времето и как, какви са възможните вторични проблеми, какви доказано ефективни лечебни практики съществуват. Това ще им помогне да вземат най-правилното решение за своето дете, съобразно индивидуалните му особености и ситуацията в семейството. Това е и една от основните насоки, в която работим.

Главна цел на работата ни, естествено, са децата със затруднения, подобряване качеството им на живот. Най-важна задача в тази посока е постигане на самостоятелност и физическа независимост на детето. Нужно е своевременно поставяне на диагноза, определяне на проблемите, анализ на възможностите и на ограниченията на всяко дете и на тази база ранни и адекватни терапевтични интервенции Това се получава само когато се работи в екип – всички специалисти, имащи отношение към проблемите в развитието на децата и родителите като 24-часови терапевти.

Професионално отношение и прилагането на методики на работа, утвърдени в световната практика е едната страна на успешния модел на работа. Другото не по-малко важно нещо е отношението към детето.

На детето трябва да се гледа като на цялостна личност, с нужното уважение и зачитане. Децата с увреждания са просто деца като всички останали, със същите социални нужди като своите връстници. Те имат потребност от приятели, от среда, да бъдат оценени. Хората около тях понякога осъзнават, а понякога не, че имат неправилно отношение, но не знаят как трябва да постъпят. Еднакво вредни са и пренебрежението, и свръхобгрижването.

Не на последно място слагам подпомагането социалната интеграция на децата и социалните контакти на семействата. До преди няколко години децата с увреждания бяха като затворници в собствените си домове, не излизаха, не общуваха с връстници, семействата живееха в изолация.

Напоследък се отчита една промяна на обществената нагласа, възможност да се говори за проблемите.

Освен това не бива да се забравя, че независимо от проблемите, детството е само един кратък период от живота, който не се повтаря. Затова грижите на възрастните и провежданите терапии могат да се адаптират така, че да носят положителни емоции.

В работата си залагаме на тези основни принципи, които са доказали ефективноста си по света и се радваме на всяка малка победа на нашите деца.