Какво представлява сензорната интеграция (СИ)

Това е способността да се възприема информация посредством сетивата (докосване, движение, вкус, обоняние, зрение и слух), да се свързва с вече наличната информация – памет и знания, съхранявани в мозъка и възпроизвеждането на осмислен отговор.

Общата теория за СИ и лечението на сензорните нарушения е създадена от д-р Джийн Айрис, базиранa на задълбоченото изучаване на неврологичните науки, както и на онези, свързани с физическото развитие и невромускулните функции.

Основни видове сензорни дисфункции

Сензорно интегративната дисфункция (СИД) е блокиране и неправилно разпределение и препредаване на сензорната информация в мозъка, при което определени участъци от мозъка не са в състояние да получат онази информация, от която имат нужда, за да функционират нормално.

Съществуват няколко вида нарушение в преработката на сензорната информация, всеки от тях води до различен вид поведенчески и сензорни модели. Ето и най-разпространените поведенчески модели.

1.      Деца, избягващи сензорен стимул – някои деца с нарушение в преработката на сензорната информация имат свръхотговори към усещанията. Тяхната нервна система възприема прекалено лесно и интензивно и те се чувстват като че ли постоянно са бомбардирани от информация. Ето защо тези деца често имат отбягващ или борбен отговор на стимулите, състояние което се нарича сензорна защита. Такива деца се опитват да избягват или намалят усещанията – избягват да бъдат докосвани или имат предпочитания към определени материи за дрехи. Тези деца може да:

  • Отговарят на докосване с агресия или отдръпване;
  • Да се страхуват от движение или височини, да им става лошо от това;
  • Да са много внимателни или да нямат желание да рискуват или пробват нови неща;
  • Да се чувстват дискомфортно в шумна или претоварена обстановка;
  • Да са придирчиви към храни и/или да са свръхчувствителни към миризмите на храната.

Тези деца може да се диагностицират като деца със сензорна свръхреакция.

2.      Деца, търсещи сензорен стимул – нервната система на тези деца не винаги разпознава сензорната информация, която достига до мозъка. В резултат на това те се нуждаят от сензорна стимулация. Те може да търсят непрестанно стимулация или по-интензивен или продължителен сензорен опит, като например продължително ходене или участие в екстремни дейности. Ето описание на поведението на тези деца:

  • Хиперактивност;
  • Не обръщат внимание на докосване, на болка, или пипат околните често или грубо (което се възприема като агресивно поведение);
  • Участие в опасни дейности (катерене на високо);
  • Радват се на звукове, които са прекалено силни.

Тези деца може да се диагностицират като деца със сензорна хипореактивност.

3.      Проблеми с моторните умения – други деца с проблем в преработката на сензорната информация имат проблеми в планирането и извършването на нови действия. Основно имат трудности с формирането на цел или идея или развитието на нови моторни умения. Често тези деца са тромави, непохватни. Тези деца може да имат:

  • Лоша фина моторика (писане);
  • Лоша груба моторика (ритане, хвърляне на топка);
  • Трудности с имитацията на движения;
  • Трудности с балансирането, координирането на движенията и билатералната координация;
  • Предпочитания към познати дейности или игри (например подреждане на играчките);
  • Предпочитания към спокойни игри (гледане на телевизия, четене на книги, игра на компютър).

Терапия на СИД

В специално подготвена за целта среда, на детето се дава възможност да трупа богат сетивен опит, който то да осмисля, като се акцентира на вестибуларния, проприоцептивния и тактилен опит

Какво представлява Терапията на СИД

С помощта на терапевта детето стига до успеха, което от своя страна развива самочувствието и самостоятелността.

Това е необходимо, за  да се постигне оптималната мотивация, което от своя страна води до подобряване на учебните резултати.

Терапията е съобразена с индивидуалните възможности на детето и е ориентирана към неговите потребности.

Цел на терапията

Цел на терапията е да се постигне добро възприятие и преработка на собствените възприятия, както и на равновесието и тактилните усещания, свързани с всички други сетива като база за икономично учене. Стимулите подпомагат детето да работи активно и да изследва света, като така по този начин оформя една зряла и ефективна организация на процесите в ЦНС.